Как Немеестрахотнищо реши да излезе от Голямата гора
и да отиде до Голямата река, като премине приз Голямото поле
Немеестрахотнищо никога не беше ходил отвъд Полянката с дивите ягоди, защото мама Мецанка и татко Мечо не му позволяваха, а малките мечета, както и малките момчета, не правят това което мама и татко не позволяват.
Немеестрахотнищо много искаше да разбере какво точно има след поляната с дивите ягоди. Всяка вечер когато си легнеше в креватчето и мама и татко го целунеха за „лека нощ” той си мислеше все за това какво ли има след поляната с дивите ягоди. Бухалът – господин Многознайко казваше, че там има само хубави и интересни неща, но никога не обясняваше точно какви неща. Таралежчето Острободилко пък казваше, че нещата съвсем не са хубави, а даже понякога са малко страшни, дори страшно страшни. Казваше го от опит. Веднъж беше отишло чак до края на Голямата гора, но там имало едно Страшно нещо което не било нито река, нито гора, нито поляна. По него се движели грамадни страшни неща, които издавали страшни звуци. Било толкова шумно и толкова страховито страшно, че то се свило на кълбо и стояло така докато го намерили татко му – господин Острободилков и горският полицай – господин Миризливков. После го бяха наказали за цял месец.
Немеестрахотнищо се чудеше какво да мисли. Кой не казваше истината? Дали господин Многознайко или Острободилко? Почесваше се по ушенцето и си мислеше, че може би, ако нещо за някой е страховито страшно, това не значи, че за всички ще бъде страховито страшно. И тази вечер, завит с топлото си юрганче, Немеестрахотнищо мислеше отново за това. И докато мислеше заспа.
На другия ден, щом Слънчо се показа над върховете на дърветата Немеестрахотнищо излапа закуската си и хукна по пътечката, която водеше към Горското езеро. Запъхтян стигна до полянката. Лисичето Хитрушко, зайчето Всичкомога и костенурчето Искамвсичкодазнам, вече бяха там. Те бяха наобиколили жабчето Лъжливко, което пък се беше покачило на един пън и отново им разказваше една от своите безкрайно дълги истории.
Този път той разпалено обясняваше как в един пролетен ден, неговия дядо Лъжльо бил хванат от един щъркел. Щъркелът го занесъл в гнездото си, което пък било до Голямата река. Дядо му успял да избяга и се завърнал в Голямата гора чак през есента, защото пътят от Голямата река до езерото в Голямата гора бил много дълъг. Немеестрахотнищо седна до приятелите си и каза:
- Не може да е истина! Как един дядо би могъл да избяга от гнездото на един щъркел щом то е на върха на едно високо дърво?
- Може! – тросна се Лъжливко – Помолил е лечителят на дърветата кълвачът доктор Здравклюн да го свали от дървото.
- Пак лъжеш! – тържествуваше Немеестрахотнищо. – Всички знаем, че доктор Здравклюн никога не напуска Голямата гора.
- Това не е бил този доктор Здравклюн, който всички познавате. Това е бил неговият баща. Той е лекувал дърветата не само в Голямата гора, а и тези до Голямата река.
Немеестрахотнищо не можа да измисли какво да каже. Може пък наистина да е било така? Почеса се зад ушенцето и си замълча.
- И на мен не ми се вярва да е истина! – каза зайчето Всичкомога. Дори татко ми, който е най-бързият в Голямата гора никога не е посмял да отиде до Голямата река. Как този доктор Здравклюн се е осмелявал да го прави?
- И аз не вярвам! – намеси се лисичето Хитрушко. Дори и татко ми, който е най-умният в Голямата гора не може да измисли как безопасно да се стигне до Голямата река. Как този доктор Здравклюн се е могъл да го прави?
- Може пък да е истина. – каза костенурчето Искамвсичкодазнам и намести очилата си. – Може би тогава го е нямало онова Страшно нещо, за което разказва Острободилко и да се ходи до Голямата река не е било опасно.
- Нали точно това ви разказвам! Зарадва се жабчето. – Онова Страшно нещо не го е имало и доктор Здравклюн е лекувал всички дървета, дори и тези във Фермата до реката.
- Мисля си – каза Немеестрахотнищо – дали пък ако се подготвим много добре и не съберем всичката си смелост не бихме могли и ние да стигнем до Голямата река? Мисля си и това дали за нашето пътешествие ще е нужно толкова много време, ако Всичкомога вземе в раничката си Лъжливко, а аз нося в моята Искамвсичкодазнам?
- Не искам да пътешествам в раничка! – каза Искамвсичкодазнам. – Какво пътешествие ще е това ако не мога да виждам нищо!
- Прав си! – намеси се Лъжливко.- И аз не бих искал. Пък и да ви кажа не смятам, че е нужно да ходя до голямата река щом някой от моето семейство вече е ходил до там и всичко ми е разказал.
- Да ти разкажат не е същото като да го видиш самият ти! – каза Немеестрахотнищо. – Дядото на татко ми някога е бил артист и е ходил не само до Голямата река, но и до Големия град близо до Голямата река, но аз също искам да ги видя.
- И защо ти е? – попита Хитрушко. – Аз не искам да напускам Голямата гора. Щом татко ми, който е най-умният в Голямата гора, не е предприел такова пътешествие и аз няма да го направя.
- Е, ако всички смятате така – каза Всичкомога – и щом татко ми, който е най-бързият в гората никога не е посмял да отиде до Голямата река, защо ми е аз да го правя!
- Тогава ще тръгна сам! – каза Немеестрахотнищо. – Сигурно ще е много трудно и тъжно пътешествието без приятели, но аз искам да го направя. Ще премина през Голямото поле и ще отида до Голямата река!
- Да си кажа право, малко ме е страх, но аз бих дошъл с теб, ама само ще те забавя. – Каза Искамвсичкодазнам. – Дали да не поискаме съвет от господин Многознайко какво да направим, че хем да не бъда в раничката ти, хем да вървим по-бързо?
- Ами може! – почеса се зад ушенцето Немеестрахотнищо. – Ама ми се струва малко опасно. Той може да каже на татко ми и на господин Едваходи, или дори още по-страшно – на мама и на госпожа Едваходи.
- Ще трябва да го попитате по заобиколен начин! – важно каза Хитрушко
- Какво значи „по заобиколен начин” – попита Немеестрахотнищо и пак се почеса зад ушенцето.
- Ами… когато питаш нещо, ама в същност питаш нещо друго.
- Нищо не разбрах! – Вдигна рамене Немеестрахотнищо. – Искамвсичкодазнам, ти разбра ли как се пита по заобиколен начин?
Костенурчето само отрицателно поклати глава.
- Как може да не сте разбрали! Значи правите така - отивате при господин Многознайко и го питате как някой който не може да ходи бързо може да започне да ходи бързо. Не казвате нито кой е той нито къде искате да ходите. Това е! Толкова е просто!
- Не ми се струва толкова просто! Ами ако той ни попита кой е този някой?
- Тогава ще кажете, че това е голяма тайна, но не си нито ти Немеестрахотнищо нито ти Искамвсичкодазнам.
- Ами добре тогава – каза Немеестрахотнищо – тогава да вървим при господин Многознайко.
0 коментара:
Публикуване на коментар