Глава 16

Как Добродушка, макар и едно съвсем
малко мече, помогна на Немеестрахотнищо
да се сдобри с приятелите си

Когато се прибра вкъщи Немеестрахотнищо веднага се затвори в стаята си, захвърли наградата и отказа дори чашата топло мляко и курабийките, които баба Добратамецана му донесе за да се подкрепи и да прогони лошите мисли от главата му. Щом видяха това мама Мецанка и татко Мечо решиха да го оставят на мира, като се надяваха до утре да му мине и той отново да стане едно весело мече. Само Добродушка не се предаваше, ходеше след него и само повтаряше „ Нека ти кажа какво се случи, нека ти кажа какво се случи!”. В началото Немеестрахотнищо не проронваше и дума, а само махваше с ръка и сядаше на друго място, но тя не го оставяше на мира. Най после той не издържа и малко ядосано каза:
- Добре малка досаднице, хайде разкажи ми какво се случи!

Добродушка най-подробно му разказа всичко. Каза и колко тъжен бил Искамвсичкодазнам и колко изненадан бил Храбросърце. Като чу това Немеестрахотнищо доволно рече:

- Щом са толкова лоши да им е тъжно!
- Баба казва, че никой не е лош наистина, просто понякога постъпва лошо защото ситацията е такава.
- Какво е такова? – развесели се Немеестрахотнищо.
- Ситацията – повтори сестричката му и добави – Макар, че не знам какво точно значи това.
- Ситуацията, а не ситацията, глупачето ми! - Каза мечето и я погали по главичката.
- Ситуацията или ситация няма значение, важното е че приятелите ни съвсем не са лоши и ти много ги обиди като ги нарече приятели-предатели.
- Е може и да си права.– отговори Немеестрахотнищо, защото и на него му се струваше, че малко е прекалил, още повече, че тогава беше много ядосан и не очакваше някой да го чуе.
- Ами тогава утре просто отиди при тях и се сдобрете! - предложи Добродушка.
- А-а-а, не! Не мога да отида и да им кажа, че съжалявам за думите си. Не че не го мисля, ама не мога да го кажа.
- Ами тогава им напиши писмо. Напиши всичко което мислиш и аз ще им го занеса утре сутрин. – Предложи Добродушка, като дори не подозираше, че и другите се решили да направят същото.

Немеестрахотнищо не можеше да не признае, че предложението на сестричката му е доста добро. Много по-лесно беше да каже, че е сгрешил и съжалява за постъпката си в писмо. Настани се на масичката и като захапа върха на перото започна да мисли какво точно да напише в писмото. Добродушка изтича в кухнята и донесе две свещи. Сложи ги на масата и ги запали, което съвсем не беше необходимо, защото в стаята имаше лампа, но според нея всички важни неща трябвало да се пишат на светлината на свещи.


Когато след един час писмото беше готово, то изглеждаше така:

Важно писмо извинение
от приятеля ви Немеестрахотнищо, който много съжалява за това че ви е нарекал нарекъл „приятели-предатели” защото вие въобще не сте такива.
Приятели, много съжалявам и моля да ми простите, че когато бях извънредно много ядосан ви нарекох приятели-предатели. На празненството бях много ядосан защото Колкосъмкрасива въобще не ми обръщаше внимание и танцуваше само с Храбросърце, който всъщност не е виновен за това, защото не би могъл да знае, че харесвам Колкосъмкрасива че това ще ме ядоса. С това писмо ви искам прошка и предлагам да се сдобрим.
Ако сте съгласни ще ви очаквам на пейката до потока.


Ваш пак приятел Немеестрахотнищо



След като прочете писмото на сестричката си, Немеестрахотнищо си легна в креватчето и веднага заспа, а Добродушка грижливо сгъна листчето, прибра го джобчето на рокличката си и дълго мисли за това колко важна е мисията й утре.

Рано на другата сутрин на Полянката до потока се събраха приятелите на мечето започнаха да съчиняват своето писмо, без да подозират, че и то им е писало. В съчиняването участваше даже и Колкосъмкрасива, която се чувстваше малко виновна за случилото се между Храбросърце и Немеестрахотнищо. Писането вървеше бавно защото всеки предлагаше по нещо и Искамвсичкодазнам се объркваше, задраскваше и после започваше отначало. Най-после писмото беше готово.

От едната страна то изглеждаше така:

Драги ни приятелю Немеестрахотнищо, Вчера се случиха лоши неща и ние без да знаем те обидихме. Не сме искали да го направим, но на празненството беше толкова хубаво, че ние не забелязахме колко си тъжен, за което молим да ни извиниш.


Твоите вечни приятели Хитрушко, Искамвсичкодазнам, Всичкомога и Лъжливко.

Добавка:Аз също ти се извинявам, ако беше ми казал, че харесваш Колкосъмкрасива нямаше да се получи това между нас и ние като едни детективи щяхме да се разберем без недоразумения


Твоят нов приятел Храбросърце

А от другата страна така:

Още една добавка:Ти винаги си ми бил приятел и това, че разговарям с други за разни интересни неща не значи, че ти не си ми приятел.Мисля, че всички можем да бъдем приятели и вместо да се караме и да се сърдим да слушаме заедно интересните неща за които разказва Храбросърце.


Все още твоя приятелка Колкосъмкрасива


Последна добавка: Ако приемаш нашите извинения и искаш да се сдобрим ела! Чакаме те на пейката до потока, където започна всичко.


Пак приятелите ти старите и новия

Точно когато Колкосъмкрасива сгъваше писмото Добродушка видя от прозореца, че всички са се събрали до потока и хукна да занесе важното послание от Немеестрахотнищо на приятелите му. Тя толкова бързаше да изпълни отговорната си мисия, че не видя клончето, което препречваше пътечката точно на мястото от където тя започваше да се спуска стръмно към потока. Спъна се в него и се търкулна по наклона. С червената си рокличка на точки приличаше повече на шарена топка отколкото на мече. Тя се претърколи няколко пъти и спря пред краката на Храбросърце, който веднага й помогна да се изправи и изтупа рокличката й от полепналите тревички. Когато видяха, че не се е наранила и дори се усмихва всички се разсмяха. Добродушка важно извади от джобчето си сгънатото листче и го подаде на Искамвсичкодазнам.
- Това е едно извънредно важно и извънредно бързо писмо от Немеестрахотнищо за всички вас.
- И за мен ли? – попита Обичамдасипохапвам.
- Ами не знам – отвърна Добродушка – може и за теб да се отнася, но не съм сигурна.
- Никога не съм получавал писмо. – тъжно поклати глава прасенцето – Дано да се отнася и за мен. Така вече и аз ще съм получавал писмо.
- Ако не се отнася за теб, аз ще ти напиша едно писмо веднага щом се науча да пиша. – Успокои го Добродушка.
- После ще се разберете за писмата – нетърпеливо каза Колкосъмкрасива и й подаде тяхното писмо. – Сега бързо занеси това на батко си.

Малкото мече не чакаше втора покана и отново затича този път обратно към къщи. Сега внимаваше повече, защото не искаше отново да и се смеят.

В това време Немеестрахотнищо наблюдаваше скрит зад пердето какво става със свито сърце. Ами ако не приемат извиненията му. Ако не му простят. Какво щеше да прави сам без приятели.

Докато Добродушка тичаше към къщи приятелите му прочетоха писмото и тъй като го познаваха много добре и бяха сигурни, че се крие зад пердето, макар и да не го виждаха, започнаха да махат към прозореца и да му правят знаци да дойде веднага при тях. Немеестрахотнищо като че ли само това чакаше. Той пресрещна сестричката си пред къщи и прочете на един дъх писмото на приятелите си. Беше толкова радостен, че му се искаше направо да полети. Въпреки това не забрави, че ако някой имаше заслуга да му се случи това прекрасно сдобряване това беше Добродушка. Той хвана здраво ръчичката й, за да не падне отново и заедно затичаха към пейката до потока където го очакваха приятелите му.

Най-напред се сдобри с Искамвсичкодазнам. После с Хитрушко, след него с Лъжливко, след това с Всичкомога. Когато Колкосъмкрасива го прегърна, Немеестрахотнищо усети как и двете му ушенца пламнаха. Стана му толкова топло, че направо му идеше да скочи в потока. Най-накрая се сдобри и с Храбросърце и всички заръкопляскаха.



Острободилко, който макар и да не участваше в прегръдките присъстваше на събитието важно рече на Обичамдасипохапвам:
- Най-хубавото нещо в караниците, е сдобряването!

Прасенцето нищо не каза, а само го погледна изненадано защото беше убедено, че в една караница никога, ама абсолютно никога няма нищо хубаво.

Тъкмо когато всички се готвеха да отидат на Поляната с дивите ягоди се появи Бързикопита, който теглеше своето Нещо за бързо ходене. В него седяха всички гости от фермата и от Долината на водните плъхове. Господин Зурличков каза, че вече е време да тръгват и приятелите неохотно започнаха да се сбогуват. Немеестрахотнищо изпрати Храбросърце до Голямото нещо за бързо ходене а той тихичко му прошепна:
- Случвало ли ти се е някога да усетиш, че ушите ти сякаш горят?
- Само веднъж, когато ме прегърна Колкосъмкрасива. – Отговори мечето и като помисли малко попита на свой ред: - А ти усещал ли си, че не можеш да кажеш дори и една дума?
- Не! Аз винаги мога да говоря, ама това за ушите и на мен ми се случи преди малко.
- Е добре си си ти. – Поклати глава мечето. - Никой не може да разбере, че ушите ти горят! А аз когато си повтарям на ум какво точно ще кажа всичко си е наред. Щом обаче трябва да го изрека – нищо не излиза. Всички разбират колко съм объркан и смутен и аз още повече се обърквам и смущавам. И после както съм объркан и смутен дръпвам някоя панделка и край!
- Ами упражнявай си! – Предложи Храбросърце. – Застани пред някое храстче, представяй си, че това е Колкосъмкрасива и говори!
- Дано да се получи, ама малко се съмнявам, че ще успея.
- Е поне можеш да опиташ. Както видя момичетата обичат да им разказват разни интересни неща.
- Бих могъл да опитам, но аз не знам много интересни неща.
- Е на първо време можеш и едно интересно нещо да й го разкажеш няколко пъти. – Успокои го Храбросърце и като помисли малко добави: - Те и без това никога не слушат внимателно.
- Ами тогава какъв е смисъла да им се говорят разни интересни неща. – Попита изненадано Немеестрахотнищо.
- Не знам! – Вдигна рамене кученцето – За смисъла не съм сигурен, но съм сигурен че докато им разказваш те или седят или се разхождат с теб, а ако им дърпаш панделките те си отиват в къщи или играят и разговарят с някой друг. Затова на първо време опитай поне да не й дърпаш панделките.
- Виж това мога да опитам, а за другото ще се поупражнявам.

В това време Бързикопита вече потропваше нетърпеливо, а таткото на Храбросърце му правеше знаци да побърза. Двамата приятели се прегърнаха още веднъж, обещаха си, че в най-скоро време ще си гостуват отново, после кученцето се качи в Нещото за бързо ходене и Бързикопита потегли.

Всички махаха докато новите им приятели се скриха зад дърветата и шума от копитата на Бързикопита вече не се чуваше.

- Сега какво ще правим? – Попита Лъжливко.
- Ами да отидем до поляната с дивите ягоди! – Предложи Хитрушко.
- После можем да поплуваме в малкия поток. – Добави Всичкомога.
- Аз предлагам да донеса картата и да започнем да планираме някое ново пътешествие. Това ще бъде най-интересно. – Каза Искамвсичкодазнам и като помисли добави: - Този път обаче ще бъде всичкоприятелско пътешествие.
- Ако пътешествието е всичкоприятелско, трябва да вземем и Колкосъмкрасива. - Плахо се обади Немеестрахотнищо.
- Трябва да вземете и мен! – Намеси се Добродушка. – Нали и аз съм ви приятелка.
- И мен! – Каза Острободилко и се приближи.
- Теб не! – В един глас извикаха останалите.
- А ако обещая да не правя бодливи шегички? – С надежда в гласа попита таралежчето.
- Е в такъв случай може, но обещанието трябва да бъде тържествено. – Съгласи се Немеестрахотнищо.
- Дори си мисля, че трябва да го напишеш. – Каза Искамвсичкодазнам и добави – Аз ей сега ще донеса картата и необходимите неща за писане.

Всички бяха съгласни и когато костенурчето се върна на пейката до потока, Острободилко веднага се зае да напише тържественото обещание. Когато свърши подаде листчето на Немеестрахотнищо. То изглеждаше така:

Аз Острободилко, син на татко и мама, които се казват Острободилкови, обещавам да не правя никога, и особено по време на пътешествието бодливи шегички. Ако наруша обещанието си другите няма вече да ми бъдат приятели и никога няма да мога повече да пътешествам с тях. Обещавам и се подписвам.



Острободилко

- Трябваше да напишеш, че това е ненарушимо и тържествено обещание! Добави го отдолу и пак се подпиши. – Каза Искамвсичкодазнам.
- И ако може нека да напише, че това се отнася и за момичетата. – Допълни Колкосъмкрасива.
- И за по-малките също. Много боли от шегичките на Острободилко. – Плахо се обади Добродушка.
- Мисля, че така ще бъде най-правилно. – Подкрепи предложенията на момичетата Немеестрахотнищо и с това си спечели един много мил поглед от Колкосъмкрасива и естествено целувка от Добродушка.

Таралежчето взе листа, коленичи до пейката и старателно допълни обещанието. Когато свърши то вече изглеждаше така:

Аз Острободилко, син на татко и мама, които се казват Острободилкови, обещавам да не правя никога, и особено по време на пътешествието бодливи шегички. Ако наруша обещанието си другите няма вече да ми бъдат приятели и никога няма да мога повече да пътешествам с тях. Обещавам и се подписвам.



Острободилко


Това обещание се отнася и за момичетата и за малките.
То е едно ненарушимо и тържествено обещание.


Пак се подписвам
Пак Острободилко


Е сега вече можем да започнем да мислим за нашето общоприятелско пътешествие. – каза Немеестрахотнищо.

Всички се съгласиха с него и като разгънаха картата, започнаха да планират новото си приключение, но за него ще ти разкажа когато го направят.