Как Нещото за бързо ходене стана необходимо за всички
и Как започна пътешествието на
Немеестрахотнищо и искамвсичкодазнам
След като вълненията около голямото празненство отминаха всички в Голямата гора се заеха отново със задълженията си. Господин Острободилков обаче имаше много повече работа от преди, защото всички искаха да им направи по едно нещо за бързо ходене.
Първи господин Бързобяга поръча такова за жена си. Госпожа Страхвсърцето беше много доволна защото така можеше лесно да пренася зеленчуци от градината си до магазина на госпожа Хитрушкова.
След това господин Здравбент също поиска едно, за да може по-бързо да пренася дървеният материал до обектите си. Още на другия ден доктор Красиворог поръча за горската лечебница две Неща за бързо ходене. Тъкмо когато господин Острободилков помисли, че е свършил с правенето на Неща за бързо ходене и господин Вечносъмсърдит си поръча едно за хотела, макар и да не знаеше за какво точно ще го използва. И татко Мечо не остана по-назад и въпреки, че можеше от време на време да използва Нещото за бързо ходене, което Немеестрахотнищо и Искамвсичкодазнам донесоха от Долината на водните плъхове, той също поръча едно малко по-голямо и за себе си. Така можеше лесно и бързо да пренася всичко което му беше необходимо за да поддържа пътеките в Голямата гора.
Докато всички се вълнуваха от новите си придобивки Немеестрахотнищо и Искамвсичкодазнам започнаха да правят планове за своята експедиция до Голямата река. Сега, когато в Голямата гора вече нямаше забранени места, те можеха спокойно да стигнат до края на гората, като при това можеха да се отбият и до къщата на господин Прекраснимустаци, за да похапнат от сладките на госпожа Кадифенокожухче. Е разбира се не получиха веднага разрешение да предприемат това пътешествие, но като се помолиха малко и обещаха да бъдат много, ама наистина много внимателни, най-после им разрешиха да отидат до голямото поле, но само до там. За да видят Голямата река, както каза господин Едваходи, трябвало да порастат още малко.
Двамата приятели не можеха да си намерят място от радост. По цели дни стояха до потока и планираха великото си пътешествие. Даже не отиваха да играят с приятелите си, а когато ги викаха, важно отвръщаха, че са изключително заети. Немеестрахотнищо беше толкова развълнуван и радостен от предстоящото пътешествие, че дори забрави за Колкосъмкрасива и когато вечер легнеше в топлото си креватче вече не мечтаеше за нея, а мислеше само за великото пътуване с Искамвсичкодазнам.
Най-после дойде уреченият ден. В Нещото за бързо ходене едва имаше място за Искамвсичкодазнам, защото като разбраха за пътешествието всички им направиха подаръци. Господин Многознайко им донесе карта на голямата гора, на която позволи да отбележат пътя си. Госпожа Едваходи им приготви много вкусни сладки корени, госпожа Търсибилкова им даде шишенце с отвара против настинка и друго против страх. Баба Добратамецана им изплете топло одеалце, за да не им е студено през нощта, а мама Мецанка направи много сладки курабийки. Господин Здравбент им донесе сладко от боровинки, което сам беше сварил и както той каза беше пазил само за специални случаи. Госпожица Строгасъм пък им поръча да опишат всичко което видят и да си хапнат сладко от кифличките, които беше опекла специално за тях. Добродушка им подари синьо знаменце, което да сложат на Нещото за бързо ходене. С малките си ръчички беше избродирала буквите „Н”, „И” и „П”. „Н” за Немеестрахотнищо, „И” за Искамвсичкодазнам и „П” за Пътешественици. Много искаше да избродира и едно „С” за Смели, но не на знаменцето нямаше достатъчно място. След като се сбогуваха с всички Немеестрахотнищо и Искамвсичкодазнам потеглиха. Светулките обещаха да ги следват през целия път, за да им светят през нощта, а горските гълъби успокоиха госпожа Едваходи и мама Мецанка, че ще носят вести от синовете им.
Щом двамата приятели стигнаха до Поляната с дивите ягоди, решиха да спрат да починат и да разгледат картата, която получиха на тръгване от господин Многознайко.
- Предлагам, докато разглеждаме картата да похапнем малко. – Каза мечето и извади няколко курабийки и седна до един пън.
- Ако всеки път когато спираме похапваме, храната няма да ни стигне. – Възпротиви се костенурчето, но после размисли и добави – Добре де само по една курабийка може!
Седна до приятеля си, и след като излапа бързо курабийката, внимателно разгъна картата и я постави върху пъна.
Картата изглеждаше така:
- Сега да видим от къде е най добре да минем. – каза Немеестрахотнищо и посочи с пръст върху картата - Можем да минем от тук, да се отбием в къщата на господин Прекраснимустаци, да похапнем от сладките на госпожа Кадифенокожухче и след това да продължим по тази пътечка.
- Не съм сигурен, че това е добра идея! - каза Искамвсичкодазнам. - Можем да пресечем потока тук, да минем на пряко през гората и да излезем на тази пътека, която води право към Голямата река.
И като каза това, костенурчето внимателно начерта пътя по който смяташе, че трябва да минат. Немеестрахотнищо трябваше да си признае, че това е наистина по-разумно и затова се съгласи с приятеля си. Искамвсичкодазнам се настани отново в Нещото за бързо ходене, разгъна картата пред себе си и двамата отново потеглиха на път, а картата изглеждаше така:
Докато вървяха Искамвсичкодазнам обясняваше:
- Там където съм сложил точки ще спираме да почиваме и да похапваме.
- Малко ми се виждат точките – каза недоволно мечето.
- Не са малко! – Отвърна костенурчето. - Ако искаме да стигнем до целта си трябва да вървим бързо и да не спираме често.
Мечето си замълча, но съвсем не му се харесваше да има толкова малко спирки за похапване. Добре, че сложи в джобчето си няколко курабийки, така когато огладнееше много можеше да си похапва, за да се подкрепи.
0 коментара:
Публикуване на коментар