Глава 3

Как Немеестрахотнищо и Искамвсичкидазнам попитаха по заобиколен начин

господин Многознайко,

как някой, който не може да ходи бързо може да започне да ходи бързо

Къщата на господин Многознайко се намираше близо до Поляната с дивите ягоди. Тя беше разположена в клоните на един много стар изсъхнал дънер, беше голяма и пълна с разни научни неща. Господин Многознайко я беше наследил от дядо си, професор Многознайков, който наистина знаел много, и си мислеше че заедно с нея и научните неща е наследил и знанията на дядо си. Затова беше сложил на вратата следния надпис:

„Това е къщата на господин Многознайко,

внукът на великия професор Многознайков,

който всичко знае”

Немеестрахотнищо и Искамвсичкодазнам прочетоха надписа и се спогледаха. Какво ли означаваше това? Дали че господин Многознайко знае всичко или, че професор Многознайков е знаел всичко? Помислиха си, че ще им е от полза ако е вярно първото и дръпнаха въженцето на камбанката, която висеше в ляво от входната врата. Разнесе се звън и след това на прозорчето над вратата се подаде главата на господин Многознайко.

- Какво има момчета? – попита важно той и без да изчака отговора им продължи – Не, не ми казвайте! Знам защо сте дошли. Вие със сигурност се нуждаете някой от моите много мъдри съвети!

- Ами да. – Измънка Немеестрахотнищо. – Искаме да Ви попитаме по заобиколен начин как някой който не може да ходи бързо може да започне да ходи бързо.

- Д-а-а-а – поклати глава господин Многознайко – Ако не ме питахте по заобиколен начин можех да ви отговоря, че в Долината на водните плъхове може да се намерят всякакви неща, някое от които може да помогне на този някой който не може да ходи бързо. Но понеже ме питате по заобиколен начин сега мога да ви кажа само, че това е много трудно и дори невъзможно. Но понеже аз зная много, а моят дядо професор Многознайков знаеше всичко, ще помисля, ще прегледам научните нeща , които той ми завеща заедно с тази прекрасна къща и ще ви дам отговор през идната година по същото време.

- Ама – пак измънка Немеестрахотнищо - мисля, че тогава ще бъде твърде късно, защото този някой, който не може да ходи бързо, трябва бързо да започне да ходи бързо.

- Тогава може би, ще мога да ви отговоря през идния месец по същото време.

- Жалко, но и тогава ще е късно.

- Ами ако се опитам да ви дам отговор идната седмица по същото време?

- Пак ще кажа същото, ще бъде късно.

- А утре по същото време?

- Е тогава може би няма да е чак толкова късно – каза Немеестрахотнищо – но ние ще Ви бъдем много благодарни, ако можете да го направите още днес по същото време.

- Ами-и-и-и – господин Многознайко наведе глава и се направи на дълбоко замислен – това значи да ви дам отговор веднага.

Немеестрахотнищо и Искамвсичкодазнам закимаха с глави едновременно.

- Ами-и-и-и – господин Многознайко отново наведе глава и отново се направи на дълбоко замислен – Ако този, който не може да ходи бързо, има приятел, който може да ходи бързо, то този приятел трябва да му помогне и да ходи по-бързо.

- А ако този приятел не знае как да му помогне? – попита Немеестрахотнищо.

- Ако един приятел не знае как да помогне на приятелят си, как аз, един обикновен господин Многознайко, бих могъл да знам?

- Ние си помислихме, че един господин Многознайко знае много неща и само той би могъл да ни каже и това. - Измънка Искамвсичкодазнам.

Господин Многознайко не отговори, а само повдигна едното си крило за довиждане и се скри в къщата си.

Приятелите тръгнаха обратно към полянката до езерото.

- А ако отидем в Долината на водните плъхове, дали там няма да намерим отговора? – попита Немеестрахотнищо.

- Може и да го намерим, но нали знаеш Долината на водните плъхове е отвъд Поляната с дивите ягоди, а и освен това ни е забранено да правим опасни неща. – отвърна му Искамвсичкодазнам и намести очилата си.

- Ако заобиколим Полянката с дивите ягоди няма да сме преминали през нея, а ако не сме преминали през нея значи не сме отишли отвъд нея. А колкото до опасните неща - ние не знаем дали това е опасно нещо. Ако не знаем, че да отидем в Долината на водните плъхове е опасно, значи, че това не е опасно нещо, а неизвестно нещо – каза Немеестрахотнищо. – Да правим неизвестни неща не ни е забранено.

- Ами ако когато отидем в Долината на водните плъхове се окаже, че това не е неизвестно нещо а опасно нещо? – Искамвсичкодазнам се спря по средата на пътеката и заклати глава - Все пак всички знаят, че водните плъхове са зли и затова никой никога не ходи в Долината на водните плъхове.

- Ако никой никога не е ходил в Долината на водните плъхове и не се е срещал с тях, как би могъл някой да знае, че са зли? – Почеса се зад ушенцето Немеестрахотнищо. – Мисля, че това със сигурност не е опасно нещо. Това просто е неизвестно нещо.

- И неизвестните неща могат да бъдат опасни, даже бих казал много опасни! – Не отстъпваше Искамвсичкодазнам. – Даже като си мисля, неизвестните неща понякога могат да бъдат по-опасни от известните неща.

- Е,– почеса се зад ушенцето Немеестрахотнищо –може и да си прав, но все пак това е много повече неизвестно нещо, отколкото опасно нещо. И ако наистина искаме да направим нашето голяма пътешествие, трябва да отидем!

След като повървяха малко мълчаливо, костенурчето се спря и каза:

- Ще се съглася с теб, само защото ти си ми един много голям приятел и защото искаш да ми помогнеш, но си признавам, че мъничко ме е страх.

- Ако трябва да бъда съвсем честен и мен мъничко, ама съвсем мъничко ме е страх, но когато сме двамата можем да си вдъхваме кураж.

Призна Немеестрахотнищо и двамата приятели продължиха по пътечката замислени за предстоящото пътешествие до Долината на водните плъхове.