Глава 5

Как Немеестрахотнищо помогна за спасяването на годподин Вечносъмсърдит 

и как си призна за пътешествието

         Когато стигнаха до храсталаците край Поляната до потока, костенурчето слезе от Нещото което ти помага да ходиш по-бързо и двамата пътешественици го скриха, така че да не може никой да го забележи и продължиха към къщи. Щом стигнаха Поляната до потока разбраха, че става нещо. Всички тичаха насам натам и оживено разговаряха, никой не ги забелязаха. Е не съвсем никой, госпожа Едваходи веднага ги видя и тъй като много добре познаваше двамата палавници, разбра веднага, че нещо са направили. Реши, че щом Искамвсичкодазнам се прибере ще го накара да си признае каква пакост са направили двамата.

     Колкосъмкрасива седеше на един камък до поточето и се оглеждаше във водата. Немеестрахотнищо реши, че е най разумно да попитат нея какво се е случило. Той се приближи и смутено се покашля. После уж небрежно подхвърли:

       - Днес опашката ти изглежда много красива!

        Колкосъмкрасива се усмихна и само кимна с глава.

        - Ама голяма суматоха, а! – продължи мечето.

       - Да! Чудя се какво толкова се вълнуват! Паднало едно дърво и препречила пътеката към Горското езеро. От сутринта господин Здравбент се мъчи да помогне на татко ти да го отместят. Май е затиснало крака на господин Вечносъмсърдит. Там са също баща ми и доктор Красиворог, всички бащи са там. Опитват се да помогнат на господин Вечносъмсърдит, ама не съм сигурна че той заслужава такова съчувствие. Вечно е начумерен и с никого на се държи добре. Нали все сам се оправя. Да го видим сега дали ще може.

         Немеестрахотнищо много се възмути от това което каза Колкосъмкрасива. Наистина тя имаше право за това, че господин Вечносъмсърдит не е много любезен, но когато някой се нуждае от помощ не би трябвало да има значение дали е любезен или не е любезен. От тези му умни мисли го откъсна сестричката му Добродушка, която като видя батко си много се зарадва и го задърпа към къщи, за да успокои мама Мецанка, че е успял да се прибере.

          Макар и малко да се страхуваше от майка си Немеестрахотнищо последва Добродушка. На прага на къщичката ги посрещнаха мама и баба.

          - Ох Немеестрахотнищо, толкова се тревожех– каза мама Мецанка - Къде се губихте цял ден?

          - Ами на поляната с дивите ягоди – излъга Немеестрахотнищо – заиграхме се и не сме усетили кога е станало толкова късно.

          - Добре че не сте били при горското езеро. Нямаше да можете да се приберете докато не отместят дървото. Хайде прибирай се, измий се и сядай на масата. Цял ден нищо не си хапнал.

         След вечеря Немеестрахотнищо побърза да си легне, защото беше много уморен от дългото пътешествие. Лежеше в креватчето, но въпреки умората не можеше да заспи. Хем се тревожеше за господин Вечносъмсърдит, хем му беше много срамно, че излъга мама и баба.

          Заваля дъжд. Вместо да го приспят дъждовните капки, които шумяха в листата на дървото, още повече го разтревожиха. Въртеше се в леглото и си мислеше какво ли правят сега татковците и дали на господин Вечносъмсърдит няма да му стане още по-зле от дъжда. Чудеше се дали нещото за рязане на дървета, което господин Прекраснимустаци изпрати на татко му нямаше да помогне да махнат дървото. Да но ако го даде на татко си ще трябва да му каже от къде го има. Ако му каже от къде го има, всичко за тяхното пътешествие ще се разбере и тогава нямаше да се отърве от наказанието. Кое беше по-важно – да се помогне на господин Вечносъмсърдит или да избегне наказанието? Реши да преброи до хиляда, или почти до хиляда. Ако заспи докато брои няма да отиде и да даде на татко си нещото за рязане на дървета, ако не заспи ще се измъкни тихичко и ще го даде. Започна да брои. Два пъти се объркваше и започваше от начало. Не можа да заспи. Стана, облече се тихичко и се измъкна на пръсти от къщи.

         На поляната беше много тъмно. Облаците бяха скрили луната, а светулките никъде не се виждаха. Сигурно и те се бяха скрили от дъжда. Макар и малко, ама съвсем малко да се страхуваше от тъмното Немеестрахотнищо уверено закрачи към храстите, където бяха скрили подаръците от господин Прекраснимустаци. Целият се измокри докато успее да извади Нещото за бързо ходене и го затегли по пътечката към горското езеро. Бързаше колкото можеше да се бърза в силния дъжд. От далеч видя суетнята около падналото дърво, защото всички светулки се бяха събрали там и на пътеката беше светло като ден. Дивите гълъби държаха в човките си големи листа от репея до потока и се мъчеха да пазят от дъжда господин Вечносъмсърдит, а госпожа Вечносъмсърдита седеше до главата на съпруга си и бършеше от лицето му дъждовните капки с вече мократа си опашка. Несъзнателно забави крачка, като се чудеше дали все пак да не се върне в топлото си креватче, но продължи напред, като си повтаряше, че дори и да го накажат, все пак е по-добре да се опита да помогне на господин Вечносъмсърдит. 

              Стигна до падналото дърво, но никой не му обърна внимание, защото всички се суетяха около господин Вечносъмсърдит. Госпожа Търсибилкова тъкмо му даваше да пийне отвара, която щеше да облекчи малко болките в крака му. Немеестрахотнищо приближи до татко си и лекичко го подръпна за ръката. Татко Мечо се обърна и много се изненада:

             - Какво правиш тук в този дъжд? Защо не си в леглото? Тук определено не е място за малки момчета.

            - Ами, аз… аз… - започна да мънка Немеестрахотнищо – аз дойдох да донеса едни неща, дето може и да помогнат! Аз знам, че не постъпих добре и може и да съм постъпил даже лошо, но все пак, ако не си много сърдит, може да погледнеш в онова нещо.

          Татко мечо отиде до Нещото за бързо ходене и повдигна най-напред кесийката със сладкото и бяло като сняг нещо, от дъжда тя се беше намокрила и в нея нямаше вече нищо.

                - Какво е това? Как тази мокра книжна кесийка ще ни помогне?

                -Не, не това, а онова голямото, господин Прекраснимустаци каза, че с него хората режели големите дървета.

                Татко Мечо взе триона и недоверчиво попипа острите му зъбци. Повъртя го в ръцете си и погледна към Немеестрахотнищо, който точно в този момент ужасно се страхуваше, че много ще му се скарат.

                - Сега нямам време да те питам кой е този господин Прекраснимустаци, но можеш да си сигурен, че вкъщи ще си поговорим много сериозно. Стой тук и не се приближавай до дървото, защото там не е място за деца.

                Татко Мечо отиде при другите татковци и макар да не чуваше за какво говорят, Немеестрахотнищо разбра, че разглеждат триона и се чудят как да го използват. И дълго щяха да се чудят, ако господин Едваходи не се беше сетил, че много, много отдавна, беше виждал хора, които секат дърва и после ги режат точно с такъв трион.

                Мина повече от час докато успеят да отрежат големият клон, който беше затиснал господин Вечносъмсърдит. Всичко можеше да свърши до тук, но след като доктор Красиворог го прегледа каза, че е наложително първо да го занесат в Горската лечебница, за да могат да направят шина на счупения му крак и той отново да може да ходи. Немеестрахотнищо разбра, че не му се е разминало. С наведена глава, той повлече Нещото за бързо ходене и мълчаливо приближи до татко си.

                - Ако сложите господин Вечносъмсърдит в това нещо, лесно ще може да го заведете до Горската лечебница.

                Всички се обърнаха и изненадано го погледнаха.

                - Ето така – каза Немеестрахотнищо и подръпна леко дръжката.

                И без да дочака да види какво ще стане бързо затича по пътечката към къщи. Тичаше и си мислеше, че щом татко му се прибере ще трябва да му разкаже всичко за днешното пътешествие и със сигурност щяха да го накажат, ако не до края на живота му, то поне до края на лятото, което беше не по-малко ужасно. Бързаше да стигне вкъщи, да смени мокрите си дрешки и да се пъхне в леглото. Тайничко се надяваше татко му да го помисли за заспал и да отложи разговора за другия ден, на сутринта може би нямаше да е толкова сърдит, колкото сигурно беше сега, но за съжаление не стана така.

                Мама Мецанка го чакаше будна и много разтревожена и колкото и да не му се искаше, докато пиеше горещия билков чай, Немеестрахотнищо й разказа за пътешествието, за господин Прекраснимустаци, за госпожа Кадифенокожухче, за двете сестри госпожиците Прекрасна и Суетна и естествено за подаръците които получиха в Долината на водните плъхове. Мама Мецанка изглеждаше много сърдита и нищичко не казваше. Само слушаше, кимаше с глава и въздишаше. Когато Немеестрахотнищо свърши с разказа си, тя стана, погледна го много, ама много строго и каза:

                - Сега си легни и се наспи добре, утре с татко ще решим как да те накажем, но искам да знаеш, че макар да си постъпил много лошо като си отишъл без разрешение толкова далеч, аз се гордея със смелата ти постъпка да отидеш в тази тъмна и дъждовна нощ и да занесеш тези наистина нужни неща на татко си. Макар и много непослушно, ти си едно изключително смело мече.

                Немеестрахотнищо се усмихна и очичките му заблестяха. Помисли си, че може и да му се размине наказанието, но мама сякаш прочете мислите му и отново строго, ама вече не чак толкова строго каза:

                - Не си мисли, че наказанието ще ти се размине! Сега бързо в леглото и тихичко, за да не събудиш Добродушка!

                Немеестрахотнищо изтопурка по стълбите към стаята си, мушна се в топлото си креватче и усети, че вместо да се страхува той е щастлив. Сигурно защото беше разказал всичко на мама. Е наистина щяха да го накажат, но въпреки това беше доволен. Сгуши се под юрганчето, почеса се по ушенцето и се замисли. Като че ли му трябваше повече смелост да си признае че е направил нещо непозволено, отколкото да направи самото непозволено нещо. И докато мислеше – заспа.