Как всички смятаха, че Немеестрахотнищо и Искамвсичкодазнам
са постъпили много смело и как двамата приятели
геройски понесоха наказанието
На сутринта, когато Немеестрахотнищо се събуди, дъждът вече беше спрял, слънцето блестеше над дърветата и водните капчици по листата блестяха като елмази. Той не знаеше какво точно са елмазите, но баба Добратамецана казваше, че те блестели точно така и Немеестрахотнищо нямаше причина да не й вярва. Той с тъга си помисли, че сигурно ще го накажат да не излиза дори на поляната и в този така прекрасен ден ще трябва да стои вкъщи. Това много, ама наистина много го натъжи и той въздъхна много тежко и много тъжно. Ако не беше едно изключително смело мече, сигурно щеше да заплаче. Започна да се облича бавно, като се стараеше да отложи колкото може повече мига в който щеше да срещне сърдития поглед на татко Мечо и естествено наказанието.
Открехна мъничко вратата и се ослуша. От долу долитаха приглушените гласове на родителите му. Отвреме на време дядо Мечосмелия и баба Добратамецана казваха нещо, но колкото и да се напъваше Немеестрахотнищо не можеше да долови нито една дума. Престраши се, излезе на пръсти от стаята си и като провря главичката си през перилата погледна долу. Едва сега разбра защо не чува добре за какво говорят родителите му. Всички бяха седнали на верандата. Тъкмо когато Немеестрахотнищо събра смелост и реши да слезе долу, татко му стана и отиде към стълбите да посрещне някой. Кой беше дошъл Немеестрахотнищо не можеше да види, но реши да изчака поне да чуе кой е гостът. Наостри ушички и отново провря главичката си между перилата, като се надяваше да чува по-добре. Нищо не се получи. Долу говореха и говореха а той нищо не разбираше. Е, можеха да говорят малко по-силно! Така никога нямаше да разбере точно какво казват. Напрягаше се, а от време на време чуваше само името си. Ясно беше, че говорят за него, но какво точно не се разбираше. Стори му се, или по-точно, искаше да му се е сторило, че гласа татко не е много сърдит. Събра цялата си смелост и реши да слезе долу. Все пак не можеше да стои цял ден тук. Стигна на пръсти до площадката и поспря, като сам се убеждаваше, че въобще не се страхува, а просто си почива. В този момент малката му сестричка го видя и хукна към него.
- Бързо, бързо, ела да видиш колко подаръци ти е донесъл господин Вечносъмсърдит. – Говореше запъхтяна Добродушка, пляскаше с ръчички и очичките й грееха от възторг. – Какви вкусни неща е донесъл за теб и даже се усмихва! И госпожа Вечносъмсърдита, също се усмихва. А татко уж беше много сърдит, уж щеше да те накаже, а само кима и казва колко смело и добро мече си и колко се гордее с теб.
Немеестрахотнищо не вярваше на ушите си.
- Ти сигурна ли си, че татко е казал точно така?
- Ами да! И мама каза така, а баба повтаря само „аз нали ви казах, аз си знаех”, а дядо пък казва, че всички Мечосмелски са храбри. Хайде – задърпа го тя за ръчичката – ела долу! Всички те чакат. Господин Вечносъмсърдит каза, че иска лично да ти благодари и да ти стисне ръката. Макар, че не разбирам защо трябва да те стиска.
- О мъничкото ми глупаче! – Каза важно Немеестрахотнищо, докато слизаше по стълбите и водеше Добродушка за ръчичката. – Това означава, че искат да ти благодарят като на голям, не да ти причинят болка. Така правят само възрастните.
- А не може ли просто да те прегърне? – Не отстъпваше Добродушка. – Защо трябва да те стиска?
- Защото съм вече голям. Прегръдките са само за малките.
- Тогава предпочитам да съм малка! Много по-хубаво е да те прегърнат силно, отколкото да ти стискат ръката! – Каза Добродушка, пусна братчето си и изтича на верандата, като махаше с ръчички и викаше: - Ето го! Ето го!
Щом Немеестрахотнищо излезе на верандата, господин Вечносъмсърдит с усилие се надигна от стола и му подаде ръка.
- Благодаря ти Немеестрахотнищо! Без твоята помощ не искам и да си помисля какво щеше да стане. Ти си едно наистина много смело мече и ние с госпожа Вечносъмсърдита ти носим скромни подаръци и искаме да кажем, че утре устройваме празненство в твоя чест и ще сме много радостни, ако приемеш. Ще поканим всички от голямата гора. Ще бъде чудесно празненство. Е мога ли да се надявам, че ще дойдеш?
- Ами аз, аз не зная! – Немеестрахотнищо погледна крадешком татко си – Ъ-ъ-ъ, аз мисля, - почеса ушенцето си - ъ-ъ-ъ, че май ще съм наказан и ъ-ъ-ъ, - пристъпи от крак на крак и пак почеса ушенцето си - надали ще мога да дойда, но все пак много благодаря за поканата и, ъ-ъ-ъ за подаръците.
И точно в този момент се случи най-хубавото. Татко Мечо стана от стола, прегърна Немеестрахотнищо и важно каза:
- Да-а-а, наистина си наказан. Ще можеш да излизаш само на верандата, няма да ти е разрешено да играеш на поляната до потока, нито да поканиш приятелите си вкъщи, но – той млъкна, погледна мама Мецанка, която вече не криеше усмивката си, и продължи - но само за един ден. И тъй като празненството е чак утре, то няма причина да не отидем всички.
Немеестрахотнищо не вярваше на ушите си. Един ден! Един единствен ден! Какво беше един ден! Той толкова смели неща направи, че един ден наказание ли няма да понесе. После се сети, че заслуга за донасянето на полезните неща има и приятелят му и понеже вече съвсем не се страхуваше, и понеже вече никой не беше сърдит, каза:
- Ами аз, ъ-ъ-ъ, мисля, че и моят приятел Искамвсичкодазнам е също толкова смел, защото всъщност аз никога нямаше да тръгна на такова пътешествие без него. – Пак пристъпи от крак на крак и почеса ушенцето си - А ако не бяхме двамата то и полезните неща нямаше да ги има. И той заслужава да има празненство.
- Е в този случай – каза господин Вечносъмсърдит – празненството ще бъде за двама смелчаци – за теб и за твоят приятел. Смятам веднага да отидем у господин Едваходи и да благодарим и на Искамвсичкодазнам.
Макар да не му се искаше да се раздели нито с гърненцето с мед, нито с вкусния сок от равен, нито със сладките направени от госпожа Вечносъмсърдита, Немеестрахотнищо, каза:
- Тогава, мисля си, ако не възразявате, може би трябва половината подаръци да бъдат за моя приятел?
Но госпожа Вечносъмсърдита го прегърна сърдечно и възхитено каза:
- Боже, той освен че е едно много смело мече е и истински приятел. Няма нужда да носим от твоите подаръци на Искамвсичкодазнам. Аз ей сегичка ще се върна вкъщи и ще приготвя и за него същите лакомства. Докато господин Вечносъмсърдит докуцука до дома на госпожа Едваходи ще съм се върнала.
После тя отново прегърна силно Немеестрахотнищо и забърза към къщи. Мечето си помисли, че може би Добродушка е права и че е много хубаво, вместо да ти стискат ръката когато си направил нещо добро, макар естествено да си едно голямо и много смело мече, да те прегърнат. Да те прегърнат е даже по-хубаво отколкото да ти носят подаръци, или не може би е точно толкова хубаво колкото да ти носят подаръци. А най-хубаво е хем да те прегърнат силно, хем и подаръци да ти донесат. Да, определено така е най правилно - хем да те прегърнат, хем да ти донесат подаръци. Погледна вкусната си награда и доволно въздъхна. Брей че хубави неща му се случваха тази сутрин!
В това време в къщичката на Искамвсичкодазнам се случваха не чак толкова хубави неща. Госпожа Едваходи беше много сърдита, а господин Едваходи беше още по-сърдит. И двамата мълчаливо пиеха билковия си чай и чакаха да се събуди синчето им. Господин Едваходи веднага се беше досетил, че щом Немеестрахотнищо е пътешествал до Долината на водните плъхове, то със сигурност и сина му е участвал в това. Беше толкова ядосан, че щом се прибра след спасяването на господин Вечносъмсърдит, събуди Искамвсичкодазнам и го накара да му разкаже всичко. Когато костенурчето с мънкане и запъване описа подробно цялата история, като започна от посещението при господин Многознайко и завърши със скриването на полезните неща и нещото което ти помага да ходиш бързо в храстите, той му каза, че ще помисли за наказанието и го изпрати да си легне.
Тази сутрин с госпожа Едваходи, решиха да накажат сина си като му забранят да излиза от къщи до края на седмицата, а до края на лятото да не играе никъде другаде освен на поляната до потока. Това наистина беше много строго наказание, но за щастие Искамвсичкодазнам дори не разбра за него, защото докато той спеше се появиха господин Вечносъмсърдит и госпожа Вечносъмсърдита. Когато казаха за какво са дошли и без да пестят добри думи започнаха да хвалят смелостта на Искамвсичкодазнам и да настояват родителите му да не бъдат толкова строги, госпожа Едваходи поомекна, после и господин Едваходи спря да гледа толкова сърдито и накрая решиха, че един ден на верандата без приятели е достатъчно строго наказание.
Доволни от стореното, господин Вечносъмсърдит и госпожа Вечносъмсърдита оставиха подаръците за Искамвсичкодазнам, помолиха родителите му да предадат поканата и благодарностите им и се отправиха към хотела, за да подготвят празненството.
Когато Искамвсичкодазнам се събуди, мама и татко вече не му бяха сърдити и той с изненада разбра, че наказанието съвсем не е такава каквото беше очаквал. Едно безстрашно костенурче съвсем няма да се уплаши от един ден на верандата. Обаче, като мина малко време, започна да си мисли, че един ден без приятели не беше толкова леко наказание. По обед вече беше решил, че да стоиш сам, без приятели си е направо най-тежкото наказание. Въздъхна, излезе на верандата и помаха на Немеестрахотнищо, който също стоеше сам на тяхната веранда и гледаше тъжно.
Немеестрахотнищо помаха в отговор на приятелчето си, усмихна му се и отново започна да гледа тъжно. В началото си мислеше, че един ден на верандата не е голяма наказание, но колкото повече време минаваше, толкова по-тъжно му ставаше и толкова по-голямо му се струваше наказанието. Гледаше как другите играят на Поляната до потока и от време на време въздишаше много, ама наистина много тежко. Въздишаше толкова тежко, че сърцето на мама Мецанка се късаше като чуваше въздишките му и току му донасяше по нещо вкусничко, та дано да го разведри малко, защото мечето обичаше да си похапва. Но и това не помагаше. Немеестрахотнищо гледаше тъжно и въздишаше, а после въздишаше и гледаше тъжно. От време на време се почесваше по ушенцето и не преставаше да се чуди как да разбере възрастните. Хем ти казват, че се гордеят с теб, защото си смел и честен – хем те наказват! Хем казват, че това което си донесъл от смелото си и малко опасно пътешествие е много полезно - хем те наказват че си предприел смелото и малко опасно пътешествие без да си поискал разрешение. Но ако ги беше попитал дали може да отиде до Долината на водните плъхове те нямаше да му разрешат, защото е опасно. На него му беше забранено да върши опасни неща, но както се оказа нещото не беше опасно, а неизвестно. И Долината на водните плъхове не беше долина на водни плъхове, а малки хълмчета от разни непознати неща, където живееха дружелюбните и любезни мишоци, симпатичните невестулки и глиганите господин и госпожа Обичамжълъди с които така и не се запознаха. Това бяха много, ама наистина много сложни неща, веселите гласове на приятелите му го разсейваха затова Немеестрахотнищо се качи в стаята си и там на спокойствие се зае да мисли за тези сложни неща. И както си мислеше дали възрастните винаги смятат, че неизвестното е опасно и ако мислят така, как тогава неизвестното може да спре да бъде неизвестно – заспа.
0 коментара:
Публикуване на коментар