Глава 7

Как Немеестрахотнищо и Искамвсичкодазнам
направиха важонопомнещото нещо
и как после то стана и всичкоприятелско

               Празненството в чест на Немеестрахотнищо и Искамвсичкодазнам вълнуваше всички в Голямата гора. Животните искаха да помогнат – кой с каквото може, за да украсят голямата зала в хотела на господин Вечносъмсърдит и да осигурят колкото може повече лакомства за празничната трапеза.
              Когато на сутринта след Немеестрахотнищо се събуди в къщичката под големия дъб нямаше никой. На кухненската маса го чакаше вкусна закуска и бележка от мама.

Всички сме в хотела на господин Вечносъмсърдит
и подготвяме празненството изненада. Можеш да излезеш
да играеш, но не преди да си закусил.
                                                                               мама

              Немеестрахотнищо нямаше търпение да излезе, затова грабна една кифличка и реши да я изяде навън, но на вратата го чакаше друга бележка:

Знам, че нямаш търпение да излезеш, но първо
си изяж закуската и изпий млякото!
                                                                             пак мама
           Е нямаше как, мечето се върна седна на масата и на бърза ръка излапа кифличката и изпи млякото. Тъкмо прибираше чинийката и чашката си в мивката, когато на врата се почука и без да дочака да му отворят на прага се появи Искамвсичкодазнам.
           - О-о-о колко безкраен беше вчерашния ден – каза костенурчето. – По едно време си мислех, че той никога няма да свърши.
           - И с мен беше така – отвърна мечето. – Толкова е тъжно да си наказан. Но важното е, че всичко вече свърши. Каква работа а! Вчера ни наказват, а днес ще има празненство в наша чест. Иди че ги разбери възрастните.
           - Е не е много трудно да ги разбереш. Като си помислих и се сетих. Наказаха ни защото бяха ядосани и уплашени. – каза гордо Искамвсичкодазнам и намести очилата си.
           - От какво са ядосани знам, но от какво са уплашени? – почеса ушенцето си Немеестрахотнищо.
           - Е ясно от какво! От това, че когато вършим непозволени неща може да ни се случи нещо лошо.
           - Е да, ама не ни се случи нищо лошо! – Каза убедено мечето и разпалено продължи - Даже ни се случиха само хубави неща. Първо - запознахме се с господин Прекраснимустаци и госпожа Кадифенокожухче, второ - ядохме вкусни сладки, трето - запознахме се с госпожиците Суетна и Прекрасна, четвърто - получихме нещото което ти помага да ходиш по-бързо, пето - донесохме нещото за рязане на клони, шесто - разбрахме, че Долината на водните плъхове не е Долина на водните плъхове, а е Хълмчетата от странни неща, където живеят дружелюбните мишоци. Да и най-важното – ако не бяхме направили това пътешествие господин Вечносъмсърдит може би още щеше да е затиснат под онова дърво. След като не ни се е случило нищо лошо, значи няма причина да са уплашени.

            - Да но можеше да ни се случи. Ако любезните мишоци бяха зли водни плъхове или ако се бяхме загубили, или ако …
           - Ако бяха, но те не са и ако бяхме, но ние не сме! Значи няма от какво да са уплашени, само могат да бъдат ядосани! Но като си помисля, ако не бяха разбрали за пътешествието, можеше въобще да не са и ядосани.
          - Направо ме обърка с тези ако да и ако не. Преди да дойда тук бях сигурен, че съм разбрал възрастните, а се оказа че нищо не съм разбрал - каза Искамвсичкодазнам и пак намести очилата си. – В едно обаче все още съм сигурен – те винаги разбират всичко. Колкото и тайничко да съм направил нещо мама винаги разбира. Е не точно какво съм направил, но разбира че нещо съм направил. Започва да пита и аз без да усетя си признавам всичко.
           - О-о-ох, приятелю – въздъхна мечето – и при мен е така. Мисля, мисля и не мога да се сетя как успяват всичко да разберат. Но да ти кажа честно в едно нещо съм сигурен - никога няма да мога да разбера възрастните. Непрестанно се питам за разни неща, мисля, мисля и не мога да намеря отговора. Може би когато аз самият стана възрастен ще мога да си отговоря на всички тези въпроси, но пък тогава, може би ще се питам за други неща и ще съм забравил за тези въпроси. Дали когато станеш възрастен забравяш какво си се питал когато не си бил възрастен?
           - Сетих се – плесна се по челото костенурчето и очилата му паднаха почти до върха на нослето - Може да си ги запишем, въпросите де, да приберем листчето на едно най-тайно място и когато станем възрастни да го извадим, да прочетем въпросите и веднага да разберем отговора.

            - Това е една изключително умна идея. Как не съм се сетил за това! Ти наистина си много, ама наистина много умен приятел! - Каза възхитено мечето и изтича по стълбите да донесе хартия, перо и мастило.
             Щом се върна, двамата приятели седнаха до масата и Искамвсичкодазнам се приготви да записва важните въпроси, а Немеестрахотнищо крачеше наоколо защото смяташе, че щом възрастните правят така, то това сигурно много помага на мисленето. Двамата оживено спориха, пъшкаха, задраскваха после пак отново писаха. Оставиха достатъчно място отдолу на листа, за да има къде да добавят нови важни въпроси, подписаха се и доволни от свършеното излапаха по една от прекрасните кифлички на мама Мецанка.
             - Мисля, че стана добре. Винаги щом се сетим за някой много важен въпрос можем да го добавим. – Каза мечето и прегъна внимателно листа на четири.
             - Ами ако се сетим още много важни въпроси? Къде ще ги напишем, като сме оставили съвсем малко място на листа?
             - Ами – почеса се по ушенцето Немеестрахотнищо – ще пишем от другата страна на листа.
            - Да, ама вече някак си няма да е толкова официално. – Колебливо рече Искамвсичкодазнам.
             - Не е нужно да е официално, а само да е важнопомнещо. – Отвърна мечето.
             - Не съм сигурен, че има такава дума „важнопомнещо”, или поне аз не съм я чувал. Ти сигурен ли си, че се казва така?
             - Е как да не съм сигурен! Ако нещо трябва да помни важни неща, то естествено е да се казва, че то е важнопомнещо.
            - Ами, добре. – каза примирено Искамвсичкодазнам, но не защото беше напълно съгласен с приятеля си, а защото никак не обичаше да спори с него.

           Все пак в него остана едно съвсем мъничко съмнение, че няма такава дума и реши за всеки случай да попита татко си. Все пак той всеки ден пишеше толкова много думи, може пък да е срещал и думата „важнопомнещо”.
         А самото важнопомнещо нещо изглеждаше така:
Важни вапроси въпроси за решаване,
когато станем възрастни.
1. Когато нещо е неизвестно тогава то дали е опасно нещо или е само неизвестно нещо?
2. Как, ако понякого понякога не се вършат опасни нешта, които всъщност не знаем дали са опасни или са само неизвестни, едно неизвестно нещо може да стане известно нещо?
3. Защо възрастните се плашат, че може да ти се случи нещо лошо, когато вече знаят, че не ти се е случило нищо лошо?
4. Защо понякога възрасните възрастните казват, че някой е лош и опасен когато те всъщност не знаят далие е лош и опасен, защото не го познават въобще?
5.
6.
7.
8.

Това са важните вапросите въпроси написани в деня след голямаото пътешествие до Хълмчетата от непознати неща, където живеят любезните мишоци.



Немеестрахотнищо и Искамвсичкодазнам

            В този момент отново се почука на вратата и отново без да дочака да му отворят на прага се появи Всичкомога.
          - Хей приятели, на вас май ви е харесало да си стоите в къщи! – Каза задъхан той.- Всички сме вън и ви чакаме, а вие все не излизате и не излизате.
          - Имахме особено спешна и отговорна работа. – Отвърна важно Искамвсичкодазнам. – Приготвяхме едно важнопомнещо нещо.

          - И какво толкова важно има да помни това нещо? – Вдигна любопитно вежди Всичкомога.
           - Ами важни въпроси на които може би ще си отговорим когато станем възрастни. – Каза Немеестрахотнищо и показа листа на Всичкомога.
           Той прочете сричайки въпросите и след като помълча малко и походи назад напред (както правеха възрастните когато трябва да изглеждат сериозно замислени) каза:
           - А дали не може да добавим и един мой въпрос?
           Немеестрахотнищо и Искамвсичкодазнам се спогледаха, после едновременно закимаха с главички в знак на съгласие.
          - Обаче – каза Немеестрахотнищо – първо си кажи въпроса.
          - И като го напишем ще трябва и ти да се подпишеш – добави Искамвсичкодазнам.
          - Добре! Така да бъде. – Каза зайчето – Само чакайте да помисля какъв точно да ми е въпроса.
          Той отново помълча, походи малко назад напред, както правеха възрастните когато трябва да изглеждат сериозно замислени, и докато ходеше изяде една кифличка и каза:
           - Сега се сетих за един въпрос, ама не съм сигурен, че е подходящ за важнопомнещото нещо. Питам се защо кифличките на госпожа Мецанка са толкова вкусни.
           - На този въпрос и аз мога да ти отговоря – защото им слага много сок от равен и малко сок от тръстиката, която расте от другата страна на Горското езеро. – Каза Немеестрахотнищо – Измисли си друг въпрос!
           - Ами добре тогава: Как възрастните успяват да разберат, че си направил нещо непозволено?
             - Брей – възкликна Искамвсичкодазнам. – как не се сетихме. Та нали и ние се питахме същото.
            Когато добавиха въпроса на Всичкомога, важнопомнещото нещо изглеждаше така:

Важни вапроси въпроси за решаване,
когато станем възрастни.

1.Когато нещо е неизвестно тогава то дали е опасно нещо или е само неизвестно нещо?
2.Как, ако понякого понякога не се вършат опасни неща, които всъщност не знаем дали са опасни или са само неизвестни, едно неизвестно нещо може да стане известно нещо?

3.Защо възрастните се плашат, че може да ти се случи нещо лошо, когато вече знаят, че не ти се е случило нищо лошо?
4.Защо понякога възрасните възрастните казват, че някой е лош и опасен когато те всъщност не знаят далие е лош и опасен, защото не го познават въобще?
5.Как възрастните успяват да разберат, без да са те видели, че си направил нещо непозволено и как успяват да те накарат да си признаеш?
6.
7.
8.

Това са важните вапросите въпроси, написани в деня след голямаото пътешествие до Хълмчетата от непознати неща, където живеят любезните мишоци.

Немеестрахотнищо и Искамвсичкодазнам и Всичкомога

          Тъкмо привършиха и Немеестрахотнищо сгъна отново важнопомнещото нещо, на вратата се появи Хитрушко. Когато разбра защо приятелите му се бавят толкова, той веднага поиска също да измисли въпрос за важнопомнещото нещо.
          - Добре, – каза Немеестрахотнищо – обаче първо си кажи въпроса.
          - И като го напишем ще трябва и ти да се подпишеш – добави Искамвсичкодазнам.
          - Ами, аз ще ви разкажа какво се случи тази сутрин, ще кажа какво не съм разбрал и после можем заедно да измислим въпроса. – Каза лисичето и след като на бързо излапа една кифличка продължи – Рано тази сутрин в магазина дойде госпожа Вечносъмсърдита и каза на мама, че се нуждае от някои продукти за празненството довечера. Докато беше с нея мама беше толкова мила, толкова усмихната, толкова услужлива, непрекъснато я наричаше „мила приятелко”, предложи й чаша топъл билков чай, а щом госпожа Вечносъмсърдита си отиде, каза на татко, че просто едвам я търпи и че ако празненството не било едно прекрасно горско събитие нямало да и даде от най-хубавите продукти защото тя и мъжа й въобще не заслужавали това. После добави, че и тя и господин Вечносъмсърдит въобще не били много неприятни и че би се радвала, ако напуснат Голямата гора. Не мога да разбера как така понякога възрастните хем казват, че никак, ама никак не харесват някой, хем когато го видят по нищо не им личи и дори го наричат „мила приятелко”. Аз когато не харесвам някой не мога да му бъда приятел. Как да кажа на таралежчето Острободилко „мила приятелко” когато никак, ама наистина никак не го харесвам.
          - Е, мисля, че не можеш да му кажеш „мила приятелко”, защото Острободилко е момче. Правилно е да му се казва „мили приятелю” – каза важно Немеестрахотнищо.
          - Тук не става въпрос дали ще му кажеш „мила приятелко” или „мили приятелю”. – Обясни Искамвсичкодазнам. – Мисля, че Хитрушко искаше да каже, че въобще не може да нарече Острободилко „приятелю”. В същност той не е толкова лош, но вечните му бодящи шеги и на мен не ми харесват. Но това сега не е толкова важно, важното сега е да измислим подходящ въпрос за Хитрушко.
           - Какво ще кажете за това – рече Всичкомога – „Защо възрастните наричат някой приятелю, когато той не им е приятел? „
            - Може и така, – каза Немеестрахотнищо – но май ще е по-точно ако кажем така „Защо възрастните наричат някой приятелю, когато той не им е приятел и когато те дори въобще не го харесват? „
            - Да, така ми харесва – каза Хитрушко – ама нека да добавим и „и когато го няма казват, че никак, ама никак не го харесват”
           Този път всички се замислиха. Наистина това си беше много труден въпрос.
           - Значи, предлагам – каза Искамвсичкодазнам – във важнопомнещото нещо да напишем така: „Защо възрастните наричат някой приятелю, когато той не им е приятел и защо когато го няма казват, че никак, ама никак не го харесват”.
           - И аз съм съгласен – каза Немеестрахотнищо – ама ще е по-добре да добавим „понякога” и „на другите” и да стане „Защо възрастните понякога наричат някой приятелю, когато той не им е приятел и защо когато го няма казват на другите, че никак, ама никак не го харесват”.
            - И че ще се радват ако го няма – добави Всичкомога.
            - Не, това не е съвсем така, - поправи го Хитрушко – казват, че ще се радват ако напусне Голямата гора.
            - Ами то не е ли едно и също? – недоумяваше Всичкомога.
            - Разбира се че не е едно и също. – Не се съгласи Хитрушко – Да те няма въобще не е като да те има, но да не живееш в Голямата гора. Мама казва, че в Голямата планина живеят много от роднините на господин Вечносъмсърдит. Тях ги има, но просто не живеят в Голямата гора. Мисля, че тя имаше точно това предвид.
            - Няма смисъл да спорите за това точно сега. И двамата имате право донякъде. Просто зависи от гледната точка. – Прекъсна спора Искамвсичкодазнам.
            - Не съм съгласен! – Каза Хитрушко. – Където и да застана и от където и да гледам, все същото мисля.
            - Прав си за това! – Подкрепи го Всичкомога и като се премести от другата страна на масата, добави – И аз не съм си променил мнението, въпреки че си промених мястото или както ти казваш „гледната точка”, само дето сега виждам буквите на обратно.
           - Ама вие нищо не разбирате! Гледната точка не зависи от това къде сте застанали, а от това какво мислите по даден въпрос! – Възмутено вдигна вежди Искамвсичкодазнам.
           - Не съм сигурен, че си прав. – Недоверчиво поклати глава зайчето - Ето когато стоя тук и гледам към онзи шкаф имам долна гледна точка и не виждам какво има върху него, но ако стъпя на стола, ще имам горна гледна точка и ще мога да видя какво има върху него.
            - Да, и аз съм съгласен с Всичкомога. – Намеси се Хитрушко. – Гледната точка е мястото от което гледаш нещо. Господин Миризливков има долна гледна точка, защото е на земята, господин Здравклюн има горна гледна точка защото може да лети, а господин Здравбент ІІ, когато е във водата, има водна гледна точка.
            - Сега точно нямам време да споря с вас нито пък да ви обяснявам кое какво означава. По-важно е да решим какво да напишем във важнопомнещото нещо, затова предлагам да прекратим този безпредметен спор и да се съсредоточим в работата си! – Каза малко обидено Искамвсичкодазнам.
            - Леле-е-е, колко сложни думи изговори! Това даже не го разбрах „безкаквотен”! – Каза весело Немеестрахотнищо.- Хайде най-сетне да напишем този въпрос и да излизаме да играем.
             И след като поспориха още малко, Искамвсичкодазнам добави въпроса на Хитрушко.
             - Вече сме напълно готови и трябва да намерим скришно и тайно място, където да скрием важнопомнещото нещо. – каза Искамвсичкодазнам.
            - Сега, когато добавихме и въпросите на Хитрушко и Всичкомога мисля, че важнопомнещото нещо е едновременно и всичкопомнещо, затова май е по-добре да го наричаме всичковажнопомнещо нещо. – Предложи Немеестрахотнищо.
              - Да, но така не се разбира дали нещото помни всичко важно или помни важните неща на всичко. – Възрази Искамвсичкодазнам и намести очилата си. – Смятам, че е по-добре да го наричаме важнопомнещо нещо на всички приятели.
            - В такъв случай няма да сме съвсем точни. И Лъжливко е наш приятел, но той нищо не е попитал. – Обади се Всичкомога и предложи – Можем да отидем при него и да го попитаме дали няма нещо да добави. Тогава спокойно ще можем да казваме, че имаме едно важнопомнещо и всичкоприятелско нещо.
            - Всички единодушно се съгласиха, че това е едно много добро предложение, грабнаха всичкопомнещото нещо и решиха да отидат при Горското езеро и да намерят приятеля си Лъжливко. Искамвсичкодазнам взе важнопомнещото нещо, Немеестрахотнищо взе перото и мастилото и помоли Всичкомога да вземе за из път буркана с бонбоните.

              Докато вървяха Искамвсичкодазнам разглеждаше важнопомнещото нещо, което от едната страна изглеждаше така:

Важни вапроси въпроси за решаване,
когато станем възрастни.


1.Когато нещо е неизвестно тогава то дали е опасно нещо или е само неизвестно нещо?
2.Как, ако понякого понякога не се вършат опасни неща, които всъщност не знаем дали са опасни или са само неизвестни, едно неизвестно нещо може да стане известно нещо?
3.Защо възрастните се плашат, че може да ти се случи нещо лошо, когато вече знаят, че не ти се е случило нищо лошо?
4.Защо понякога възрасните възрастните казват, че някой е лош и опасен когато те всъщност не знаят далие е лош и опасен, защото не го познават въобще?
5. Как възрастните успяват да разберат, без да са те видели, че си направил нещо непозволено и как успяват да те накарат да си признаеш?


Това са важните вапросите въпроси, написани в деня след голямаото пътешествие до Хълмчетата от непознати неща, където живеят любезните мишоци.


Немеестрахотнищо и Искамвсичкодазнам и Всичкомога и Хитрушко

           А от другата страна след като се подписаха отново, защото Искамвсичкодазнам каза, че така важнопомнещото нещо ще бъде истинско, изглеждаше така:

Още важни въпроси за решаване, когато станем възрастни.


6. Защо възрастните понякога наричат някой приятелю, когато той не им е приятел и защо когато го няма казват на другите, че никак, ама никак не го харесват и че ще се радват ако той напусне голямата Голямата гора?
Това са важни въпроси, написани от всички приятели в деня след пътешествие до Хълмчетата от непознати неща, където живеят любезните мишоци.


Немеестрахотнищо

Искамвсичкодазнам

Всичкомога

Хитрушко

            На Поляната до Горското езеро всички жаби и жабоци бяха излезли навън и заедно с щурците, на групички, репетираха веселите и приветствените песни, които щяха да изпълнят на празненството довечера. Беше толкова шумно, че приятелите дори не можеха да се чуватт помежду си. Със знаци се разбраха да се разделят и да потърсят Лъжливко, а Искамвсичкодазнам да ги чака и да пази важнопомнещото нещо и естествено бонбоните.


            След около половин час, когато вече беше изял почти всички бонбони и се чудеше дали приятелите му не са го забравили, той видя отдалеч Лъжливко и започна да размахва важнопомнещото нещо и да го вика с всички сили. Най-после жабчето като че ли го чу защото му помаха в отговор и след малко дотича при него. Като изслуша разказа на Искамвсичкодазнам, Лъжливко поклати глава и рече:
              - Да ти кажа правичката, мен сага най-много ме вълнува не защо възрастните са такива или онакива, а какво ще ми подарят мама и татко за рождения ден.
              - Ама рожденият ти ден е чак след като завали снега и после се стопи. Защо от сега мислиш за това? – Попита костенурчето. – До тогава има страшно много време.
              - Аз винаги мисля за рождения си ден. Щом мине единия започвам да мисля за другия. Всеки път си мечтая да ми подарят нещо радостнонепотребно, а те винаги ми подаряват нещо радостнонужно. Ето например тази година ми подариха ново легло, защото старото вече ми беше поокъсяло. Леглото е чудесно, меко и топличко, но това е радостнонужно нещо. Виж ако ми бяха подарили нещо радостнонепотребно, щях да съм още по-доволен. – Отговори жабчето.
               - Като си помисля, май и при мен е така. – Намести очилата си Искамвсичкодазнам. – И на мен все радостнонужни неща ми подаряват.
              - Виждаш ли! Точно за това говоря. Вместо легло, можеха да ми подарят люлка, която да вържат на онова дърво до водата или пък на някое друго дърво. Ето това не мога да разбера, защо възрастните ти подаряват радостнонужни неща, а не радостнонепотребни неща, които доставят истинско удоволствие.
              - Браво бе Лъжливко, как хубаво го каза. Ето и твоя въпрос, който ще запиша във важнопомнещото нещо.
              И без да губи нито минута Искамвсичкодазнам записа въпроса на Лъжливко под номер 7, после го накара да се подпише. В този момент важнопомнещото нещо стана важнопомнещо и всичкоприятелско нещо. Когато другите приятели най-после се върнаха при костенурчето важнопомнещото и всичкоприятелско нещо от едната страна изглеждаше както преди като изключим, че вече имаше нови гънки, а от другата страна вече изглеждаше така:

Още важни въпроси за решаване, когато станем възрастни.



6. Защо възрастните понакога наричат някой приятелю, когато той не им е приятел и защо когато го няма казват на другите, че никак, ама никак не го харесват и че ще се радват ако той напусне голямата Голямата гора?

7. Защо възрастните вместо да ти подаряват за рождения ден радостнонепотребни неща, винаги ти подаряват радостнонужни неща?

Това са важни въпроси, написани от всички приятели в деня след пътешествие до Хълмчетата от непознати неща, където живеят любезните мишоци.


Немеестрахотнищо

Искамвсичкодазнам

Всичкомога

Хитрушко

Лъжливко

0 коментара:

Публикуване на коментар