Как Немеестрахотнищо разбра, че много,
ама наистина много харесва Колкосъмкрасива
На сутринта щом излязоха на Полянката до потока всички наобиколиха героите и нямаха търпение да научат как точно е протекла акцията по спасяването на Обичамдасипохапвам. Даже Колкосъмкрасива чакаше с нетърпение появяването им. Беше облякла най-красивата си блузка на червени цветя и седеше на пейката до водата. Немеестрахотнищо веднага се запъти към нея и естествено всички го последваха. Тъкмо се готвеше да я заговори когато видя, че тя всъщност се усмихва на Храбросърце и че той също й се усмихва. Мечето усети как сърчицето му се свива, изостана назад, а тя дори не забеляза това. Гледаше само кученцето и в очите й се четеше такова нескрито възхищение, че на мечето му идваше да крещи от обида. Всички забелязаха колко е нещастен Немеестрахотнищо, но не можеха да му помогнат.
- Няма ли да ме запознаете с новият си приятел? – Попита важно Колкосъмкрасива и леко притвори клепки, за да могат красивите й дълги мигли да се виждат по-добре.
- Казвам се Храбросърце – каза кученцето и добави - приятно ми е да се запознаем. А как е Вашето име, моля?
- Аз съм Колкосъмкрасива. – Отговори катеричката и като притвори отново клепки добави: – Имате много интересно име.
- Моята майка го е измислила. В годината в която съм се родил зимата била много студена. Тогава родителите ми живеели още в старата си къщичка. За да й бъде по-удобно и да не мръзне, хората от фермата поканили майка ми в техния дом. Една вечер те гледали филм в който имало герой наречен Смело сърце и майка ми толкова харесала това име, че когато съм се родил ме нарекли така.
- А какво е това филм? – Попита Искамвсичкодазнам.
Кученцето започна на дълго и широко да обяснява, всички слушаха с интерес разказа му и после започнаха един през друг да го разпитват за разни неща. Той охотно им отговаряше. Никой вече не забелязваше колко много страда Немеестрахотнищо. Той постоя малко отстрани и като видя, че никой не му обръща внимание с наведена глава тръгна към къщи. Малката му сестричка веднага забеляза това и въпреки, че Храбросърце разказваше много интересни неща тя затича след него.
Щом влезе в къщи мечето се съблече по пижама и каза, че иска да поспи. Мама Мецанка веднага разбра, че нещо не е наред и побърза да сложи на масата сок и кифлички, като се надяваше това да развесели тъжното й синче, но уви това не помогна. Напразни бяха и усилията на Добродушка. Тя весело бърбореше и галеше батко си по лапичката, но Немеестрахотнищо седеше с гръб към вкусните кифлички и тежко въздишаше.
- Погледни какъв хубав ден е навън – каза мама Мецанка – Как може да стоиш в къщи? Хайде излез, отиди при приятелите си. Какво толкова се е случило?
- Те вече не са ми приятели. – Сърдито отвърна мечето и още по-сърдито добави – Зяпнали са го онзи в устата, а мен дори не ме забелязват. Голяма работа като живее във фермата! Ако не бях аз, нямаше нищо да направи сам. Ама сега дори и Колкосъмкрасива го смята за по-голям герой от мен.
- А-а-а ето каква била работата! – Каза мама, погали мечето по главичката и като криеше усмивката си добави – А ти защо не кажеш на приятеля си, че харесваш Колкосъмкрасива. Тогава той може би няма да се държи така с нея?
- Да бе! После всички да ми се смеят! – Отвърна Немеестрахотнищо.
- Че какво смешно има да харесваш някой? – правеше се, че не разбира мама Мецанка.
- Е не е смешно, ама не искам да разказвам такива неща.
- Че те всички знаят ! – Каза Добродушка.
- Кой ти каза, че знаят? – Сърдито попита мечето.
- Ами Острободилко разказва на всички как те е видял да береш ягоди за Колкосъмкрасива и как после като си й ги давал си говорел разни врели некипели. Казва още, че това е сигурен знак, че я харесваш много.
Немеестрахотнищо стана от масата и побърза да се скрие в стаята си, но сестричката му го последва и там.
- Вече няма да излизам от тук ! – Каза мечето и легна по корем на креватчето си.
- И на празненството след обед ли няма да дойдеш? Толкова ли си сърдит? – продължаваше да упорства Добродушка.
- Няма да ходя на никакви празненства. От днес нататък няма да ходя никъде. Ще си стоя тук сам и тъжен и нека на всички да им е мъчно за мен. Нека да видят колко е лошо когато някой ти е сърдит завинаги.
- Ама ти завинаги ли си им сърдит?
- Абсолютно завинаги.
- А какво ще правиш без приятели? Ако на тях им е тъжно без теб, на теб ще ти е още по-тъжно без тях.
Немеестрахотнищо не отговори защото не знаеше какво да каже на сестричката си. Тя наистина имаше право. На него щяха да му липсват и четиримата му приятели, значи щеше да му е четворно по-тъжно. Нищо нека да е така, нека те да се чувстват виновни, че той си стои в къщи защото са го обидили. Ами ако те не знаят защо си стои в Някой трябва да ги подсети къщи? И без да поглежда към Добродушка каза:
- Знаеш ли, ако на теб ти се иска да излезеш и да кажеш на Лъжливко или пък на някой друг от приятелите ми защо си стоя в къщи сам и много, ама наистина много тъжен и сърдит няма да те спра. Все пак не е нужно и ти да стоиш тук заради мен.
- Мога на всеки по отделно да кажа – с готовност се съгласи Добродушка и хукна навън.
Немеестрахотнищо остана сам и се замисли. Никога до сега не се беше чувствал така. Хем се радваше като види Колкосъмкрасива, хем онемяваше в нейно присъствие. Хем го беше яд, че тя разговаря с Храбросърце, хем разбираше, че след като самият той не може да говори е нормално тя да слуша разказите на кученцето. Хем й се сърдеше, хем не й се сърдеше. Сигурно това означаваше, че наистина много харесва Колкосъмкрасива. Може би трябва да попита татко си за това. Все пак това са си мъжки работи и той най-добре можеше да му ги обясни. И докато си мислеше за тези толкова сложни мъжки работи неусетно заспа.
Когато се събуди слънцето вече клонеше към залез, а в къщи нямаше никой. Той огледа всички стаи и малко се притесни. Тъкмо се готвеше да се разсърди и на родителите си, са отишли на празненството и са го оставили сам и сърдит в къщи и мама Мецанка си дойде. Тя беше ходила до магазина на госпожа Хитрушкова, за да му купи нова блузка специално за празненството. Правеше се, че е забравила за заканата на Немеестрахотнищо да не ходи на тържеството и весело го подкани да се облича по-бързо защото всички вече са готови. Той не чака да повтори и за минутка се изми и облече новата блузка.
- А-а-а ето каква била работата! – Каза мама, погали мечето по главичката и като криеше усмивката си добави – А ти защо не кажеш на приятеля си, че харесваш Колкосъмкрасива. Тогава той може би няма да се държи така с нея?
- Да бе! После всички да ми се смеят! – Отвърна Немеестрахотнищо.
- Че какво смешно има да харесваш някой? – правеше се, че не разбира мама Мецанка.
- Е не е смешно, ама не искам да разказвам такива неща.
- Че те всички знаят ! – Каза Добродушка.
- Кой ти каза, че знаят? – Сърдито попита мечето.
- Ами Острободилко разказва на всички как те е видял да береш ягоди за Колкосъмкрасива и как после като си й ги давал си говорел разни врели некипели. Казва още, че това е сигурен знак, че я харесваш много.
Немеестрахотнищо стана от масата и побърза да се скрие в стаята си, но сестричката му го последва и там.
- Вече няма да излизам от тук ! – Каза мечето и легна по корем на креватчето си.
- И на празненството след обед ли няма да дойдеш? Толкова ли си сърдит? – продължаваше да упорства Добродушка.
- Няма да ходя на никакви празненства. От днес нататък няма да ходя никъде. Ще си стоя тук сам и тъжен и нека на всички да им е мъчно за мен. Нека да видят колко е лошо когато някой ти е сърдит завинаги.
- Ама ти завинаги ли си им сърдит?
- Абсолютно завинаги.
- А какво ще правиш без приятели? Ако на тях им е тъжно без теб, на теб ще ти е още по-тъжно без тях.
Немеестрахотнищо не отговори защото не знаеше какво да каже на сестричката си. Тя наистина имаше право. На него щяха да му липсват и четиримата му приятели, значи щеше да му е четворно по-тъжно. Нищо нека да е така, нека те да се чувстват виновни, че той си стои в къщи защото са го обидили. Ами ако те не знаят защо си стои в Някой трябва да ги подсети къщи? И без да поглежда към Добродушка каза:
- Знаеш ли, ако на теб ти се иска да излезеш и да кажеш на Лъжливко или пък на някой друг от приятелите ми защо си стоя в къщи сам и много, ама наистина много тъжен и сърдит няма да те спра. Все пак не е нужно и ти да стоиш тук заради мен.
- Мога на всеки по отделно да кажа – с готовност се съгласи Добродушка и хукна навън.
Немеестрахотнищо остана сам и се замисли. Никога до сега не се беше чувствал така. Хем се радваше като види Колкосъмкрасива, хем онемяваше в нейно присъствие. Хем го беше яд, че тя разговаря с Храбросърце, хем разбираше, че след като самият той не може да говори е нормално тя да слуша разказите на кученцето. Хем й се сърдеше, хем не й се сърдеше. Сигурно това означаваше, че наистина много харесва Колкосъмкрасива. Може би трябва да попита татко си за това. Все пак това са си мъжки работи и той най-добре можеше да му ги обясни. И докато си мислеше за тези толкова сложни мъжки работи неусетно заспа.
Когато се събуди слънцето вече клонеше към залез, а в къщи нямаше никой. Той огледа всички стаи и малко се притесни. Тъкмо се готвеше да се разсърди и на родителите си, са отишли на празненството и са го оставили сам и сърдит в къщи и мама Мецанка си дойде. Тя беше ходила до магазина на госпожа Хитрушкова, за да му купи нова блузка специално за празненството. Правеше се, че е забравила за заканата на Немеестрахотнищо да не ходи на тържеството и весело го подкани да се облича по-бързо защото всички вече са готови. Той не чака да повтори и за минутка се изми и облече новата блузка.
0 коментара:
Публикуване на коментар