Глава 15

Как премина второто горско празненство

и как Немеестрахотнищо остана без приятели

Когато Немеестрахотнищо пристигна на поляната до хотела празненството беше започнало. Музикантите свиреха, гостите танцуваха и похапваха. Госпожа Зурличкова, която беше дошла от фермата специално за празненството, стана от мястото си и като едва сдържаше сълзите си започна да го прегръща и да му благодари за това, че е бил толкова смел и е спасил нейния малък Обичамдасипохапвам. Мечето малко се притесни от тези благодарности, защото майката на прасенцето го беше повдигнала висока и го притискаше до гърдите си малко по-силно отколкото то можеше да понесе. Тъкмо когато той се чудеше как да се измъкне и безпомощно размахваше крачета във въздуха, господин Миризливков обяви, че следва най-важната част на празненството – награждаването на тримата герои. Госпожа Зурличкова веднага го пусна на земята и той облекчено въздъхна, освободен от задушаващата й прегръдка. Господин Миризливков накара тримата герои да се качат върху специално приготвен малък подиум и тържествено им връчи наградите. Те представляваха дървени плочки, на които господин Острободилков беше издълбал красиво дъбово клонче и надпис „Герой на Голямата гора и Фермата до реката”. След това последваха множество прегръдки и ръкостискания. Всички които бяха дошли на празненството искаха лично да поздравят героите.

Когато приключиха с тази официална част музикантите отново засвириха и празненството продължи.

Хитрушко приближи до Немеестрахотнищо и като разгледа много внимателно наградата, малко разочаровано каза:

- Мислех, че ще ви връчат някакви по-вкусни награди.

- И аз на това се надявах. – Отвърна мечето и после добави: - Не, че не оценявам наградата, но все пак кесийка сладки и медец биха били една много хубава награда.

- Е, нали ги знаеш възрастните, винаги смятат, че най-доброто нещо е това което те харесват. Не се ядосвай. А ти къде изчезна днес след обед? Всички те търсихме.

Немеестрахотнищо тъкмо се чудеше какво да каже на приятеля си, когато видя как Колкосъмкрасива и Храбросърце танцуват. Цялото му добро настроение в миг изчезна. Хитрушко веднага забеляза промяната, но нищо не посмя да каже и тихичко се отдалечи и мечето остана само.

 

 

 

Постоя малко, като гледаше мрачно и сърдито, но като че ли никой не го забеляза и то се приближи малко към мястото където всичките му приятели се забавляваха. Добродушка радостно подскачаше хванала за ръце Искамвсичкодазнам, до тях Колкосъмкрасива, облечена в най-новата си рокличка на черешки следваше стъпките на Храбросърце, който й показваше как точно танцуват във фермата. Хитрушко също се беше включил в танците и подскачаше редом с Лъжливко и Всичкомога. Никой сякаш не забелязваше колко е сърдит Немеестрахотнищо и затова той се приближи още и започна да гледа още по-сърдито. За негова изненада и това не подейства и той обиден се оттегли на страна.

Седеше си сам и тихичко си мърмореше:

- Бъра бъра „филм”, бъра-бъра „ферма”, а тя го зяпа в устата и дори танцува с него! „Филм”, „ферма”, бъра-бъра! Повече никога няма да казвам думи с тази гадна буква „Ф”. Дори няма да казвам думи в които има „Ф”.

Беше толкова ядосан, че не беше усетил кога до него е седнала Добродушка. Тя седеше тихичко и слушаше мърморенето на брат си, но накрая не се сдържа и го попита:

- Ами тогава как ще си поискаш от баба филийка с масълце и мед ?

- Ще кажа просто „илийка с масълце и мед”. Баба и без това не чува много добре.

- Ами фъстъци? Ти толкова много обичаш фъстъци. Или пък ако си търсиш фланелката на сини черти, как ще попиташ мама къде е? А как ще казваш „кифличка”?

- Ще казвам „ъстъци” „ланелка” и „киличка”!– Отсече мечето.

- Няма да ти е много удобно, пък и може би няма да може лесно да се разбира какво точно искаш. – Не се съгласи с него Добродушка.

- Няма значение! Решил съм вече! Ако си подреждам дрешките няма да се налага да си търся ланелките, а ъстъци мога и сам да си вземам от купичката. Даже ако искаш да знаеш мога всичко да правя сам. Не са ми притрябвали тези приятели-предатели, дето се веселят с онзи натрапник от ермата, дето с приказки за илми и разни други неща ги е превзел. Ама това въобще не са никакви приятели. Те са предатели с които не искам никога повече нито да говоря, нито да играя! Не искам даже да ги виждам!

Немеестрахотнищо беше толкова сърдит, че дори не беше забелязал приближаването на приятелите си, които като чуха думите му много се наскърбиха и разочаровани от приятеля си го оставиха сам. Когато се отдалечиха достатъчно Хитрушко замислено поклати глава и рече:

- Да каже такива думи! „Приятели-предатели”!

- Ние дето винаги сме с него и винаги сме го смятали за най-голям и вечен приятел. – Добави Лъжливко, като също клатеше глава.

- И всичко това заради онази глезла Колкосъмкрасива! – Каза Всичкомога.

- Ето това не мога да го разбера. – Тъжно добави Искамвсичкодазнам. – Моят най, ама най-добър от най-добрите ми приятели да каже, че съм приятел-предател и още по-лошо, че може и без мен. Нищо вече не ме радва на този празник. Не ми трябва нито награда нито нищо. По-добре въобще да не бяхме ходили на това пътешествие и да не бяхме срещали Храбросърце.

Точно в този момент до тях се приближи кученцето, и понеже чу името си, попита:

- За мен ли става въпрос? Аз ли нещо съм сбъркал?

Нямаше как да отрича и макар неохотно костенурчето трябваше да му разкаже всичко. Храбросърце слушаше внимателно и от време на време само поклащаше главичка. Когато свърши, погледна кученцето и каза:

- Това е! Сега и ти знаеш всичко.

- Само едно на мога да разбера – недоумяваше Храбросърце. – Защо вместо да се сърди не ми каза, че му е неприятно задето разговарям с Колкосъмкрасива. Когато приятелите си говорят честно никога няма опасност да се скарат. Можеше вместо да се крие в къщи просто да поговори с мен.

- Можеше – не можеше! Вече е късно да мислим какво можеше и какво не можеше. Сега трябва да отидем и да му кажем, че макар той да ни е обидил като ни нарича „приятели-предатели” ние все още го обичаме и продължаваме да го смятаме за наш приятел. – Каза Хитрушко и понечи да се върне до мястото където беше Немеестрахотнищо.

- Чакай! – Спря го Искамвсичкодазнам сега той е много ядосан и няма да иска да говори с нас. По-добре ще бъде, ако му напишем писмо. Утре сутрин ще го дадем на Добродушка да му го занесе.

Всички се съгласиха, че така наистина ще бъде най-добре и отидоха при останалите гости, а Немеестрахотнищо продължи да стои зад храста и да се ядосва, че никой от приятелите му дори не го е потърсил.